Днес не просто пътуваме.
Днес се връщаме към корените си. 
Децата от ЧДГ „Доверие“ прекрачват прага на етноцентър „Старата череша – Фурната“ и се потапят в света на българските занаяти, вкусове, символи и обичаи.
Докосваме се до тайнството на метларството – един от старите български занаяти. Разбираме как природата се превръща в предмет, създаден от човешките ръце, и откриваме защо в метлата се връзва паричка – като пожелание за благополучие, берекет и пълна къща.
Разчитаме тайните на българската шевица.
Гледаме цветовете и символите, търсим скритите послания и откриваме, че шевицата не е просто украса. Тя разказва, пази, пожелава. Присъства върху дрехите, но и върху предметите от бита – защото за българина красотата има място навсякъде.
Опитваме магията на домашната лютеница.
Ароматът на печени чушки и домати ни връща към лятото, към двора на баба, към онези вкусове, които не просто се опитват – те се помнят.
А сега… надникваме към подницата.
Вдигаме връшника и очакваме онзи специален миг – когато от огъня излиза топлият, ароматен хляб. Хлябът, който събира хората около една трапеза. Хлябът, който носи усещането за дом.
И когато думите не са достатъчни, танцуваме.
Защото танцът е повече от движение.
Той е ритъм.
Той е памет.
Той е мост между поколенията.
Днес малките ръце докосват това, което някога са създавали ръцете на бабите и дядовците. Децата гледат, питат, опитват, създават и преживяват.
И така традицията не остава в миналото.
Тя оживява.
Тя се предава.
Тя продължава – в тях.
ЧДГ „Доверие“ – учим не само с очите и думите, а с ръцете, сетивата и сърцето.
Днес потапяме децата в българските корени, за да могат утре да ги носят със себе си.