За Нас

Обучение - логопед

Кога да се обърнем към логопед?

Много често родителите не могат правилно да се ориентират дали детето им има говорни нарушения, или просто още си говори „по детски”. Дали това, че очевидно не може да казва „р”, или не произнася правилно „с”, „л”, „ж” и т.н., няма да отшуми с времето и то да започне ги да изговаря както трябва от само себе си? Дали това, че заеква, не е само временно, защото сега е уплашено, но като се успокои...? Трябва ли да се вземат мерки в тези и други случаи? Кога е подходящата възраст за това? Това са само част от въпросите, които си задават много от родителите.
Много често при абсолютно здрави деца, без нарушения на слуха или поражения на централната нервна система, се наблюдава задръжка в развитието на речта им. Кога недостатъците в речта на детето трябва да ни безпокоят?
Нормално е в ранните етапи от развитието на речта артикулацията на звуковете да е несъвършена. Децата често изопачават, пропускат или заменят много от звуковете. Но това може да се счита за нормално при деца, не по-големи от 3 години. Ако такива дефекти в артикулацията се забелязват устойчиво при по-големи деца, трябва да се вземат мерки за тяхното отстраняване. Критическата възраст, до която детето има право да изопачава думите и да говори лошо е 4,5 – 5 години, тъй като дотогава протича формирането на звуковия строй на речта и укрепва физиологически артикулационния му апарат. Повечето деца самостоятелно компенсират до 4 - 5-годишната си възраст своите речеви грешки. Ако това не стане, е нужно да се потърси помощта на логопеда и то още преди детето да тръгне на училище, защото ако не се коригира речта му, то ще има по-нататък проблеми и в обучението си.
Палитрата на речевите разстройства е твърде многообразна, но най-общо те могат да се обединят в четири основни групи: нарушения на звукопроизношението (изопачаване, изпускане или замяна на различни звукове, като най-често това са „р”, „л”, „с”, „з”, „ж”, „ч”, „ц” и др., както и нечленоразделната реч), ; нарушения на темпа и ритъма на речта (заекване, бързоречие и бавноречие); разстройства на речта, свързани с нарушения на слуха и недоразвитие на речта или загуба на съществуваща вече реч (обикновено следствие на различни поражения на мозъчната кора след прекарани инфекции, интоксикации, травми при раждането и пр.).
В случаите, когато детето вече е ученик и при писането му се наблюдават множество грешки като неправилно изписване на думите, пропускане или замяна на някои звукове в думата, разменяне на местата на буквите в думата, огледално изписване на отделни букви или излизане на изписания текст извън редовете, става въпрос за нарушения в писмената реч. Подобни нарушения може да се срещат и в процеса на четене. Тези разстройства също подлежат на логопедична терапия.
Родителите в никакъв случай не трябва да се опитват сами да се справят с недостатъците в речта на детето. Тъй като речевите разстройства се проявяват строго индивидуално, само специалистът би могъл да изготви подходящата терапевтична програма за всеки конкретен случай. Родителите обаче трябва да имат предвид, че за преодоляването на различните форми речеви разстройства е необходима продължителна и системна работа с детето и от тях се изисква голямо търпение и подкрепа.

Информация от: http://logopedia.start.bg/article.php?aid=9102

• < Предишна
• Следваща >