Полезно

kids read

Актуално

Член на БАЧУ

Член на Световната организация за предучилищно образование

Лозарят и Косето

Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците.

Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал към Косето:
—     Хайде, Косе-босе, тръгвай с мене да подрежем лозите!
—     Не мога — отвърнало Косето, — защото си имам работа: гнездо вия.
И отлетяло за сламчици.
Зашумял развигорът над хълмовете. Избуяли новите ластари на лозите. Бръмнали пчелите по градините. Стопанинът нарамил мотиката и погледнал към гнездото на косето:
—     Тръгвай, Косе, с мене — да прекопаем лозето.
—     Дума да не става! — отвърнало Косето. — Аз тъкмо сега съм захванало да снасям яйца!
И се накокошинило в гнездото.
Затрещели юнските гръмотевици. Проливни дъждове окъпали земята. Стопанинът нагърбил пръскачката и пак викнал на косето:
—    Косе-босе! Хайде да пръскаме, че маната може да изгори гроздето.
—     Върви сам! Не виждаш ли, че аз тука пиленца мътя! — отвърнало Косето и притихнало в гняздото.
Гъсти буренаци заглушили лозите. Грижовният стопанин наточил косера си и потитал Косето:
—     Няма ли, Косенце, да дойдеш с мене — да оплевим лозето?
—     Няма! — отвърнало Косето. — Сега пък ще уча пиленцата си да хвърчат.
Настъпила есента. Кехлибарени гроздове натегнали под лозите. Стопанинът подкарал кораба към лозето.
—     Къде си, Косе-босе? — провикнал се той.
—     Тук! — изчуруликало Косето.
—     Хайде да берем грозде!
—      Ида! — дръпнало Косето. — Почакай само да повикам пиленцата си. Всички ще берем!

 

Българска народна приказка

 С грижа, за Вашите деца!

twitter